Инфо

Боксът е вид боен спорт, при който двама състезатели, обикновено с равно тегло, се бият с юмруци един срещу друг. Боксирането се ръководи от рефер и обикновено се провежда на интервали с трайност между 1 и 3 минути, наречени рундове. Има победа, ако противникът е свален на земята и неспособен да стане преди съдията да отброи 10 секунди (нокаут), или ако съдията прецени, че противника е много пострадал и не може да продължи срещата (технически нокаут). Ако боят не е прекратяван до края на уговорените рундове, победителят се излъчва с решение на рефера или в зависимост от резултатите на страничните съдии.

Аматьорски бокс

Аматьорски бокс се играе на училищно ниво, на Олимпийските игри  и на много други места, одобрени от аматьорските боксови асоциации. При аматьорския бокс действа точкова система за отброяване на чистите удари, а не на степента на телесна повреда. Двубоите се състоят от три рунда по три минути като почивката между рундовете е 1 минута.

Състезателите носят защитни каски и ръкавици.Един удар се брои за точка само когато бялото очертание  на ръкавицата среща противника. Всеки удар, който достига чисто главата или трупа на противника, получава точка. Реферът следи за използването само на разрешени удари. Боксьорите носят гащета с широк ластик, под който е забранено да се удря – при няколко удара под колана (удари под пояса), боксьорът се дисквалифицира. Реферът следи и да не се хващат боксьорите един за друг, при което не могат да се движат. В подобен случай той ги разделя и подновява боксирането. Боксьор, който често прибягва до държене на другия, може да бъде предупреден или накрая дисквалифициран. Реферът прекратява срещата, ако един от боксьорите е сериозно пострадал, ако единият  значително доминира над другия или ако разликата в точките е много голяма.

Професионален бокс

Професионалните срещи обикновено са много по-дълги от аматьорските, най-често между 10 и 12 рунда, макар че и 4-рундови боеве на са рядкост при по-неопитни бойци. Има и професионални срещи от по 2 или 3 рунда, особено в Австралия. В началото на 20 век боевете често са имали неограничен брой рундове и са били прекратявани само когато единият боксьор се откаже. От това са печелели много енергичните състезатели като Джак Демпси. До началото на 80те години на 20 век международно признатият лимит на рундовете е 15, но след смъртта на боксьора Дук Ко Ким лимитът е ограничен до 12 рунда. Каските не са разрешени при професионални срещи и боксьорите са оставяни да понесат много повече удари, преди да бъде прекратен боя. Но във всеки един момент реферът може да прекрати срещата, ако смята, че единият боец не може да се защитава поради травма. В такъв случай другият участник печели с технически нокаут. Технически нокаут се дава и ако след удар боксьор получава аркада и по-късно лекар прецени, че той е неспособен да продължи да играе с аркадата. По тази причина боксьорите често ползват услигите на кътмени (cutmen), които третират аркадите между рундовете и боксьорът може да продължи да се бие въпреки аркадата. Ако боксьор просто се откаже по време на игра, или треньорът му прекрати мача, победата също се дава на другия с технически нокаут. За разлика от аматьорския бокс, професионалните боксьори мъже се бият голи до кръста.

Правила в професионалния бокс

Един боксов мач обикновено се състои от предварително определен брой триминутни рундове, които са не повече от 12 (в миналото – 15). След всеки рунд има минута почивка, през която боксьорите се оттеглят в ъглите си, за да получат съвети и грижи от екипа и треньора си. Боят се ръководи от рефер на ринга, който контролира поведението на боксьорите, следи за безопасността на боя, брои секундите при нокдаун и наказва при нарушаване на правилата. Обикновено около ринга има и до трима странични съдии, които след резултата на двубоя и дават точки на боксьорите, зависещи от успешните удари, защитата, нокдауните и други по-субективни критерии. Всеки боксьор има определен за него ъгъл на ринга, където треньорът му и други помощници могат да му оказват помощ в началото на мача и между рундовете.

При изиграване на всички рундове на срещата съдиите вземат решение за крайния резултат .Боксьорът с по-висок актив от точки е победител. Когато има трима странични съдии, са възможни единодушни или раздвоени решения(2-1 гласа), както и равен резултат. Боксьор може да победи и преди края на мача – с нокаут .Ако един от боксьорите получи нокдаун, което се определя в зависимост от това дали боксьорът опира пода на ринга с друга част на тялото освен краката в резултат на удар от противника,  реферът започва да брои, докато падналият боксьор не се изправи на крака и може да продължи боя.  Ако реферът стигне до десет при броенето, тогава се счита, че боксьорът е получил нокаут. Възможен е и технически нокаут, който се определя от рефера, лекаря на мача или от екипа на боксьора в ъгъла му, ако боксьорът не може да продължи срещата заради травма или неспособност да се защитава добре. Според повечето правила на отделните федерации, след три нокдауна също следва технически нокаут. Техническият нокаут се отбелязва като нокаут в рекорда на боксьора. Може да се прилага и правилото за отброяване до осем ,при което реферът брои до не повече от осем, когато боксьорът се е изправил на крака, за да има време да прецени дали боксьорът може да продължи мача.

Забранени са ударите под пояса, държането, спъването, блъскането, хапането, плюенето и боренето на противника. Шортите на боксьорите са запасани на високо, за да не може да се удря и в слабините. Не са позволени и ритници, удари с глава или с друга част от ръката освен със ставите на пръстите в юмрук (например  удари с лакът, рамо или предмишница, както и с разтворени ръкавици, китка, горната, долната или страничната част на дланта). Боксьорите нямат право и да удрят противника си в гърба, задната част на врата и главата или бъбреците. Забранено е държането за въжетата за опора или държането на противника, докато се нанасят удари, или навеждането под нивото на пояса на противника без значение на разстоянието между двамата бойци.

Ако един клинч – защитен похват, при който боксьорът обгръща ръцете на противника си, за да спре за малко боя – е прекратен от рефера, всеки от двамата боксьори трябва да направи цяла стъпка назад преди да нанесе следващ удар .Ако боксьор е в нокдаун, другият трябва незабавно да спре ударите и да отиде до най-близкия неутрален ъгъл на ринга, докато реферът или отсъди нокаут или поднови бокса.

Нарушения на правилата се отчитат като фалове от рефера, който , в зависимост от сериозността и преднамереността на провинението, може да даде предупреждение на нарушителя, да му приспадне точки или да го дисквалифицира, което довежда до автоматична загуба. Умишлен фал, който причинава травма и пострадалият не може да продължи бокса, обикновено води до дисквалифициране на другия. Боксьор, който получи случаен удар под пояса, може да използва до 5 минути за възстановяване, след което, ако не е в състояние да продължи, е възможно да се отсъди нокаут. Случайни удари, които причиняват травма, водеща до прекратяване на мача, могат да доведат до неотсъждане на краен резултат или да се вземе съдийско решение, ако са изиграни достатъчно рундове (обикновено поне 4, или 3, ако мачът е четири рундов).

Списък на настоящите шампиони в бокса:

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_current_world_boxing_champions

Списък на категориите в бокса:

http://en.wikipedia.org/wiki/Boxing_weight_classes

Екипировка за бокс

Тъй като бокса е свързан със силни, повторяеми удари с ръка, необходимо е да се взимат мерки за предотвратяване на травми на костите на ръцете. Повечето треньори не позволяват на боксьорите да тренират или играят спаринг без бинтове за ръцете и китките и боксови ръкавици. Бинтовете за ръце се използват, за да пазят костите на ръцете, а ръкавиците – за да предпазват ръцете от пряко нараняване, като така боксьорите могат да пускат по-силни удари, отколкото без тези предпазни средства. От края на 19 век ръкавиците са задължителни за състезания, въпреки че ръкавиците, използвани в днешно време, са много по-тежки от тези, носени от бойците през 20 век. Преди всеки мач двамата боксьори се споразумяват за теглото на ръкавиците, които ще носят по време на мача, като се има предвид, че по-леки ръкавици позволяват на състезатели с по-силен удар да предизвикват по-големи поражения. Марката на ръкавиците също е от значение, затова тя също обикновено се уточнява преди мача. Протекторът за уста е важен за защита на зъбите и венците от нараняване и за омекотяване на челюстта, което намалява риска от нокаут.

Боксьорите се упражняват на два основни вида уреди. Единият е боксова бърза круша, която е малка на размер и се използва за подобряване на рефлексите и умението за нанасяне на повторяеми удари. Другият е боксов чувал, който е голям и цилндричен, пълен с пясък или подобен синтетичен материал, и се използва за трениране силата на ударите и ударите в тялото. Освен тези характерни уреди, боксьорите използват и други съоръжения за сила, бързина, ловкост и пъргавост. Те включват тежести, уреди за гребане, въжета за скачане и медицински топки.

Каските, които са задължителни в аматьорския бокс и се изпозлват от професионалистите при спаринг, предпазват от прорезни рани, драскотини и подуване. Освен това, те намаляват риска от сътресение на мозъка почти до нула, в сравнение с други спортове като ръгби, футбол и дори тенис.

Основната тренировъчна екипировка за бокс включва:

Предпазна екипировка

Бинтове за ръце: Предпазват ставите на пръстите и китките по време на тренировка и спаринг

Ръкавици за боксова круша: Предпазват ръцете от нараняване при удари по крушата; това са най-леките ръкавици, но въпреки това осигуряват по-добра защита от колкото само бинтовете.

Ръкавици за боксов чувал: Предпазват китките, ръцете и ставите на пръстите от нараняване при удари по чувала. Обикновено тези ръкавици тежат между 280 и 340 грама, но някои предпочитат да тренират с по-тежки модели: около 400 или 450 грама.

Ръкавици за спаринг: Противно на общоприетото мнение, тези ръкавици са предназначени за предпазване ръцете на боксьора, а не главата на противника му. Те обикновено тежат повече, отколкото ръкавиците за професионален бокс – около 450 грама, омекотяват удара и помагат на боксьора да свиква с допълнителна тежест на ръцете.

Каска: Предпазват боксьорите от нараняване на меката тъкан (порязвания, синини и др.) по време на спаринг – използват се и в състезания на аматьорския бокс. Каската не намалява ефекта на тежките удари (нокдаун, нокаут). Важно е боксьорите да знаят това и да се защитават, а не да разчитат, че са предпазени и да понасят ударите на противника.

Протектор за слабини: Предпазва слабините от ниски удари

Протектор за уста (наричан още назъбник ): Предпазва вътрешната част на устата и устните, за да не бъдат порязани от зъбите при силен удар в лицето. Протекторът за уста държи горната и долната челюст заедно, което предотвратява болезненo нараняване на челюстната става, особено при кроше. Носи се както при спаринг, така и на състезания.

Тренировъчна екипировка

Въже за скачане: Подобрява работата на краката и пъргавостта; използва се и за аеробен фитнес; помага за издръжливост.

Боксови лапи: Задължителна част от боксьорската тренировка за точност на удара и упражняване на комбинации; носят се от треньора като мишена за удари.

Боксов чувал: Младите боксьори се учат на него къде да удрят противника и всички боксьори упражняват на него комбинации от удари.

Бърза боксова круша: Подобрява бързината на ръцете и координацията между очите и ръцете.

Боксова круша с два ластика: Закрепя се както за тавана, така и за пода, движи се бързо, много подходящ като мишена за упражняване на синхрон.

Тежка боксова круша: На нея се упражнява движението на главата и удари отблизо, като например комбинации с ъперкът или кроше.

Борцово чучело: Упражняват се комбинации от удари върху чувал във формата на човек.

Медицинска топка: използва се при плиометрични упражнения – тренира се по двойки (бързо подхвърляне/подаване на топката) или с треньор.

Огледало: използва се от боксьорите при бой със сянка.

Боксов ринг: На ринга се провеждат състезателни или тренировъчни двубои.

Терминология на боксовите стилове

Всеки боксьор има собствен стил на игра. Боксьорите развиват стила си при прилагане на наученото от тренировките и го нагаждат според собствените си предпочитания. Въпреки различията се използват много общи термини за описване на различни стилове. Не е задължително един боксьор да се вписва само в едно от определенията. Един боец може да е добър както в боксирането от близка дистанция, така и от далечна дистанция. Пример за това е Бернард Хопкинс.

Боец от далечна дистанция (аутфайтър) – Държи противника си на разстояние, бие се с бързи, прави удари и постепенно изтощава противника си. Тъй като разчитат на по-слаби удари, този тип боксьори често побеждават по точки, а не с нокаут, въпреки че има и такива с голям брой регистрирани нокаути. Бойците от далечна дистанция са смятани за най-добрите боксови стратези заради способността им да контролират темпото на боя и да водят съперника си, изтощавайки го постепенно и показвайки по-голямо умение и финес от един удряч. На тези боксьори им трябва размах, бързина на ръцете, рефлекси и работа с краката..

Темпови боксьор – Темповакът е завършен боксьор, който може да се бие от близка дистанция като изпозлва комбинация от техника и сила и често може да нокаутира съперника си с комбинация от удари или понякога само с един удар. Движенията и тактиката на този тип боксьори са подобни на тези на аутфайтърите (въпреки че не са толкова подвижни, колкото аутфайтърите), но вместо победа със съдийско решение, те в повечето случаи изтощават съперника с комбинации от удари и завършват с нокаут. Само един завършен боксьор може успешно да прилага този стил.

Боксьор удряч – Удрячът е боец, на който му липсва финес и работа с краката на ринга, но компенсира със сила на ударите. Повечето удрячи не са подвижни, предпочитат по-статичен бой и се затрудняват, ако опонентът им е бърз с краката. Те също така избягват комбинациите от удари и вместо тях използват по-бавни и мощни удари с една ръка (крошета или ъперкъти). Тяхната мудност и предсказуемост на ударите често позволява на съперника им да отвръща на уарите и затова добрите удрячи трябва да могат да удържат на голямо количество бой. Най-важните качества за един удряч са силата и твърдостта (умението да поемат удари и същевременно да продължават да се боксират).

Боец от близка дистанция (инфайтър)Инфайтърите се стремят да стоят близо до съпреника, пускайки бързи удари и комбинации с крошета и ъперкъти. Добрият инфайтър се нуждае от твърдост, защото често понася много прави удари, преди да успее да скъси дистанцията и наложи своя стил. Инфайтърите са добри в боя отблизо, защото обикновено са по-ниски и имат по-малък размах от съперника си и така не му позволяват да използва ефективно дългите си ръце. И все пак има и боксьори, които са сравнително високи, но добри както в боя от близо, така и от разстояние. Основната характеристика на инфайтъра е непрестанната агресия, която е резултат от интензивни тренировки и изключителната издръжливост. Обикновено инфайтърите нямат техника, защото не могат да контролират емоциите си, а и е трудно да показват финес при постоянното пускане на удари. Много от ниските инфайтъри съумяват да се възползват от ръста си и с множество отклони и ескиважи(навеждат се от кръста и минават под или отстрани на ударите) успяват да избегнат ударите на противника. Когато съперника не успява да нанесе удара, това нарушава баланса му и позволява на инфайтъра да се придвижи напред покрай протегната ръка на другия със свободни ръце готови да противодействат. Това не е така при блокирането например.  Някои инфайтъри са известни с това, че е много трудно да ги удариш. Основни за инфайтъра са агресията, издръжливостта, твърдостта и отлично  движение с кръста(отклони,ескиважи).

Техника на боксиране

Бойна стойка

Съвременната бойна стойка за бокс се различава съществено от типичните стойки през 19 и началото на 20век. Днес тя е е с по-изправени ръце вертикални на тялото, за разлика от хоризонталното положение на ръцете с юмруци напред в началото на 20 век, каквато е била стойката на Джак Джонсън.

При напълно изправена стойка боксьорът стои с крака, разтворени на нивото на раменете, като задният крак е с половин стъпка зад водещия крак. Боксьорите с права бойна стойка, т.е. с по-силна дясна ръка, държат левия крак и левия юмрук напред. И двата крака сочат леко навътре, като дясната пета е повдигната от земята. Водещият (ляв) юмрук се държи вертикално на 15 см пред лицето на нивото на очите. Задният (десен) юмрук се държи до брадата, като лакътят е прибран към гръдният кош, за да пази тялото. Брадата е прибрана също към тялото, за да не позволява удари в челюстта, които обикновено водят до нокаут. Някои боксьори се бият от свито положение, наведени напред и с по-прибрани крака.

Боксьорите с обратна бойна стойка, т.е. служещи си по-добре с лявата ръка, прилагат огледален образ на правата стойка, което може да е проблем за боксьорите с права стойка, които не са свикнали да получават прави удари, крошета или кросове от другата страна.

Позицията на ръцете може също да е различна, като някои боксьори предпочитат и двете им ръце да са вдигнати пред лицето, рискувайки да получат удари в тялото.

Съвременните боксьори често потупват лицето и челото си с юмруци, за да си напомнят, че трябва да държат ръцете си горе (което е трудно при дълги мачове). Боксьорите тренират да движат постоянно краката си , за да са по-ефективни. Движението напред става чрез повдигане на водещия крак и преместване на задния напред. При странично придвижване първо се премества крака, в чиято посока е движението, а другия крак осигурява силата за придвижване на тялото.

Удари

Има четири основни удара в боха: прав, крос, кроше и ъперкът. Ако боксьорът е с права бойна  стойка, лявата му ръка е водеща, а дясната е задна. При боксьорите с обратна стойка позицията на ръцете е обратна. За по-голяма яснота, обясненията по-долу ще се отнасят за боксьор с права стойка.

Прав удар – Бърз, прав удар с водещата ръка от гардова позиция. Правият удар е съпътстван от леко завъртане на тялото и ханша по посока на часовниковата стрелка, а юмрукът се завърта на 90 градуса до хоризонтално положение в момента на удара. Водещото рамо може да дойде пред брадата, за да я пази. Задната ръка остава до лицето, за да пази челюстта. След като нанесе удара, водещата ръка се връща бързо в гардова позиция пред лицето. Правият удар се смята за най-важня удар, защото същевременно защитава от нападение и оставя най-малко пространство за ответен удар. Заради сравнително по-слабата му сила, правият удар често се използва за преценяване на разстоянието, изпробване защитата на противника, дразнене на противника и отваряне на възможности за по-тежки и по-силни удари. И тялото може да се включи в удара, чрез движение с половин стъпка за допълнителна сила. Някои известни боксьори като Лари Холмс и Владимир Кличко съумяват да изпълняват правия удар със сравнително по-голяма сила и го изпозлват за изтощаване на противника.

Крос – Силен, прав удар със задната ръка.  От гардова позиция дясната ръка се придвижва от брадата, минава покрай тялото и се насочва към целта в права линия. Задното рамо идва напред, докато не докосне  брадата отстрани. В същото време, водещата ръка се премества до лицето, за да пази предната част на брадата. За повече сила, тялото и ханша се завъртат противоположна на часовниковата стрела в момента на удара. Тежестта на тялото също се премества от задния на водещия крак, като задната пета се завърта навън и служи за опорна точка при пренасянето на тежестта. Подобно на правия удар, и тук може да се направи половин стъпка напред. След нанасяне на удара, ръката бързо се връща и боксьорът заема първоначалната бойна стойка. Кросът може да се използва за притоводействие на прав удар, като се цели в главата на противника (или като ответен удар на друг крос и да се стреми към тялото на противника), или като подготовка за кроше. Кросът може  да се използва и веднага след прав удар, в така наречената класическа комбинация “раз-два”.Кросът се нарича още “десен прав” или  само “десен” ,особено ако не е пуснат над левия прав на противника.

Кроше – Полукръгов удар с водещата ръка в страничната част на главата на противника. От гардова позиция лакътят е изтеглен назад и надолу, а юмрукът е хоризонтален (ставите на пръстите сочат напред). Задната ръка е плътно пред челюстта, за да защитава брадата. Тялото и ханшът се завъртат по посока на часовниковата стрелка, а юмрукът преминава дъгово в същата посока пред тялото към целта. В това време водещият крак също се завърта по посока на часовниковата стрелка като лявата пета сочи навън. При нанасяне на удара кръговото движение незабавно спира и водещата ръка бързо се прибира в гардова позиция. Крошето може и да се цели в тялото. Кроше може да се изпълнява и със задната ръка.

Ъперкът – Вертикален удар отдолу нагоре със задната ръка. От гардова позиция тялото леко се измества надясно, задната ръка се спуска под нивото на гръдния кош на противника и коленете леко се сгъват. От тази позиция  задната ръка се издига дъгообразно към брадата или тялото на противника. В същото време коленете бързо се изправят и тялото и ханша се завъртат обратно на часовниковата стрелка, като задната пета се обръща навътре, подобно на движението при кроса. Стратегическото предимство на ъперкъта се състои в способността за повдигане тялото на противника, изкарвайки го извън равновесие и позволявайки последващи атаки. Десният ъперкът, последван от ляво кроше, е смъртоносна комбинация, при която ъперкътът повдига брадата на противника, след което крошето причинява нокаут.

Различните удари могат да се използват заедно в бързи комбинации. Най-често срещана е комбинацията от ляв и десен прав, наречена “раз-два”. Това е ефикасна комбинация, защото левият прав пречи на противника да проследи десния, който влиза мощно и чисто.

Друг нетрадиционен удар е рядко използваният “боло удар” , при който боксьорът завърта в кръг няколко пъти едната си ръка, за да разсея противника, и след това нанася удар с другата или същата ръка.”

Защита

Има няколко движения, които боксьорите прилагат, за да избегнат ударите на противника.

Отклон– При това движение боксьорът леко завърта тялото си, така че идващият удар да премине без успех покрай глава му. Точно преди ударът на съперника да достигне целта си боксьорът рязко завърта ханша и раменете си. По този начин брадата се обръща настрани и ударът се хлъзва покрай нея. Мохамед Али еизключително известен с бързите си хлъзгания в последния момент, както и Майк Тайсън в ранния си период.

Изтегляне– Боксьорът изпреварва удара на противника и придвижва главата или горната част на тялото назад, като така ударът или не го достига, или се усеща много по-леко.

Навеждане- навеждане надолу, така че ударът, целящ се в главата, достига или под ъгъл и изцяло пропуска целта си.

Ескиваж – При тази защита боксьорът мести главата си настрани и отдолу на идващия удар. В момента преди ударът на противника да го достигне, боксьорът бързо прикляка и премества тялото си леко наляво или надясно. След като ударът е избегнат, боксьорът се връща в изправена позиция като изскача или от вътрешната или от външната страна на все още протегнатата ръка на противника. Съответно има вътрешен и външен ескиваж. Джо Фрейзър, Джак Демпси, Майк Тайсън и Роки Марсиано са майстори на ескиважа.

Париране или Блок – При тях боксьорът използва ръце или рамо при защитата си. При блокирането противника обикновено нанася удар въху блока, докато при парирането ударът бива отклонен.

Глуха защита – В общи линии този метод включва вдигане на ръцете в юмруци пред лицето и брадата и прибиране на лактите към тялото. Предмищниците са успоредни на тялото и една на друга. Докатао се защитава , боксьорът се върти от кръста и така ударите на противника се плъзгат по ръцете му. Този тип защита е слаба при удари отдолу.

Клинч – Това е груба форма на хващане, когато няма разстояние между състезателите и те не могат да пускат прави удари. В тази ситуация боксьорът опитва да прихване или “върже” ръцете на противника, така че той да не може да нанася крошета или ъперкъти. При клинча боксьорът “захваща” с ръкавици раменете на другия отстрани, сгъва лакти и притиска към тялото си и една към друга ръцете на противника. От тази позиция противниковият боксьор не може да атакува, защото ръцете му са заклещени. Клинчът не може да трае дълго и бива скоро прекратяван от рефера.

Положение на ръцете при защита (гард)

Има няколко отбранителни положения на ръцете в бокса. Някои боксьори наблягат на защита на главата, други държат гарда си по нисък за защита на тялото. Много боксьори сменят стила си на защита по време на мач и го нагаждат постоянно според ситуацията. Боксьорите с права бойна стойка пазят брадата си със задната ръка като използват нисък или смесен защитен гард. Боксьорите с приведена стойка предпочитат стила на защита “пийкабу”.

Пийкабу –ръцете са едно до друга пред лицето, а лактите са пред  тялото (тази позиция може да се постигне само с доближаване на лактите без да е нужно напрягане). Този стил на защита е първият, който начинаещият боксьор научава. След като натрупа опит, той може да го смени. Това е един средно добър стил на защита, що се отнася до нанасяне на ответни удари и отслабване на идващите удари. Трудно е да се нанесе ответен удар от това защитно положение на ръцете. Но има и боксьори, които успяват. Този гард добре покрива боксьора, но остават и открите места. Крошетата на противника могат да заобиколят ръцете на боксьора и да достигнат тялото зад лактите. Уинки Райт прилага този стил, за да се пази от удари. Майк Тайсън също е чудесен пример – в началото на кариерата си с голям успех използва пийкабу.

Кръстосан гард- При това положение предмишниците са хоризонтално разположени една върху друга пред лицето, като ръкавицата на всяка ръка е върху лакътя на другата. Стилът търпи изменения, ако задната ръка започне да се изправя. Това е най-ефикасният гард за предотвратяване на удари в главата. Може да бъде получен единствено прав удар в най-горната част на главата. Тялото е открито, но повечето боксьори с този гард се сгъват, за да предпазят тялото, в противен случай то е достъпно за удари. От това положение на ръцете е много трудно да се нанасят ответни удари, но пък и получаването на удари в главата е почти невъзможно.

“Фили Шел” или Рак – Водещата ръка е напречно на тялото, обикновено някъде между пъпа и гръдния кош, като юмрукът е подпрян на тялото. Задната ръка е до лицето. Водещото рамо е изместено възможно най-много към лицето. Този стил на защита се използва от бойци, които искат да нанасят ответни удари. За да прилага този гард, боксьорът трябва да е много атлетичен и опитен. Този стил има голяма ефикасност при ответни удари, защото позволява на боксьора да избягва удари като се върти и навежда напред, при което ударите само отскачат от него. След като ударът отскочи, боксьорът може спокойно да нанесе със задната ръка ответен удар на противника си, който е нарушил гарда си. При този стил е важно накланянето на рамото. За да наклони рамото, боксьорът се завърта и навежда, когато ударът идва към него, след което отново се завърта към противника си, когато той отдръпва ръката си. Боксьорът пуска удар със задната ръка, докато се завърта към все още непокрилия се противник. Недостатъкът на стила е, че, когато боксьорът е неподвижен и не се върти, той става лесна мишена. Затова той трябва да е атлетичен и в добра форма, за да разчита на този гард. За да разбие гарда, противника може да пуска прави удари по рамото, което причинява болка както в рамото, така и в ръката, и ръката губи сила.

Боксьорите обикновено се стремят да нанесат бърза комбинация от високи удари, след което бързо да се изтеглят, за да избегнат възможен отговор на противника. Центърът на ринга е стратегически най-доброто място, защото боксьорът може да пести движение като кара противника си да кръжи около него. Когато е в центъра, боксьорът по-трудно може да се окаже тласкан към въжетата и заклещен там. Центърът е най-желаната позиция, защото от там заклещването на противника е лесно и винаги добра стретегия. Но повечето боксьори не се движат около този в центъра, защото така са податливи на удари под всякакъв ъгъл. Движението е основният елемент на ринга и позволява на боксьора да избяга и от удари, които не е очаквал. Ако боксьорът стои на едно място, противникът му има по-голям шанс да го удари. Дори и да очаква удара, ако е неподвижен, боксьорът по-трудно би го избегнал.